Съвременно лечение на хипертония

Съвременно лечение на хипертония

Съвременно лечение на артериалната хипертония

Има две добре установени стратегии за понижаване на АН: промени в начина на живот и лечение с лекарства. Промените в начина на живот могат несъмнено да понижат АН, а в някои случаи и сърдечно-съдовия риск, но повечето пациенти се нуждаят и от лекарствено лечение. Това се основава на много солидни научни доказателства, че понижението на систолното АН с 10 mmHg или на диастолното АН с 5 mmHg значимо намалява смъртността с 10–15%, инсулта с 35%, инфарктите с 20% и сърдечната недостатъчност с 40%. Тези релативни редукции са постоянни, независимо от изходното АН, нивото на сърдечно-съдовия риск, съпътстващите заболявания (напр. диабет и хронично бъбречно заболяване), възрастта, пола и етническата принадлежност. Данните показват, че ползата от продължителното лечение се запазва десетилетия и затова то не трябва да се прекъсва. В този смисъл хипертонията се лекува, но не може да се излекува и затова изисква лечение до живот.


Стойности на офисното АН, които трябва да се постигнат при антихипертензивна терапия (прицелни стойности на офисното АН)

Препоръчва се при всички пациенти първата цел на лечението да бъде понижаване на АН до <140/90 mmHg, а ако лечението се понася добре, както е при повечето пациенти прицелните стойности на АН да бъдат 130/80 mmHg или по-ниски. При пациенти на възраст <65 години може систолното АН да бъде понижено до диапазона на 120–129 mmHg. При по-възрастни пациенти (≥65 години) прицелните стойности се препоръчва да бъдат в рамките на 130–139 mmHg при строго мониториране за нежелани реакции. Прицелните стойности на диастолнато АН <80 mmHg се отнасят за всички хипертензивни пациенти, независимо от нивото на сърдечно-съдовия риск и съпътстващите заболявания.


Промени в начина на живот

Здравословният начин на живот може да предотврати или да забави появата на хипертония и да намали свързания с нея сърдечно-съдов риск. Ефективните промени в начина на живот могат да бъдат достатъчни за отлагане или предотвратяване нуждата от лекарствена терапия при пациенти с начална степен на хипертония. Те могат и да засилят ефектите на антихипертензивната терапия, но никога не трябва да забавят стартирането на лекарствена терапия при пациенти с увреда на прицелните органи или с високо ниво на сърдечно-съдов риск. Препоръчваните мерки по отношение начина на живот, за които е показано че понижават АН, са ограничаване на солта, умерена алкохолна консумация, консумация на много зеленчуци и плодове, намаляване на телесното тегло и поддържане на идеално телесно тегло, както и редовна физическа активност и спиране на тютюнопушенето.


Медикаментозно лечение

Основните класове антихипертензивни медикаменти са блокери на ренин-ангиотензиновата система (РАС блокери) – инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ инхибитори) и ангиотензин рецепторни блокери (АР блокери), калциеви антагонисти, диуретици, бета-блокери, алфа-блокери, централно действащи агенти. При повечето хипертензивни пациенти се препоръчва комбинирано лечение като начална терапия. Предпочитаните комбинации трябва да включват РАС блокер с калциев антагонист или диуретик. Може да се използват и други комбинации от основните класове. Препоръчва се, ако АН не се контролира с комбинация от две лекарства, лечението да бъде увеличено до тройна лекарствена комбинация, обикновено РАС блокер с калциев антагонист и диуретик. И в двата случая средство на избор са фиксираните комбинации от два или три медикаменти в една таблетка.

Контрол на АН

Постигането на стойности на АН под 140/90 mmHg е трудна задача пред лекарите и пациентите като във всички страни по света е недостатъчен. В наше изследване установихме, че честотата на оптимален контрол при лекувани хипертоници в България е 37% - малко по-висока от тази в страните от бившия соц. лагер – 27%.