Дефиниция на артериалната хипертония (АХ)

  • Начало
  • Артериално налягане/Дефиниция на артериалната хипертония (АХ)

Дефиниция на артериалната хипертония (АХ)

Европейското дружество по хипертония препоръчва АН да се класифицира като оптимално, нормално, високо–нормално и хипертония, в зависимост от офисното АН (табл. 1).

Хипертонията се дефинира, като стойности на офисното систолно налягане ≥140 mmHg и/или на диастолното налягане ≥90 mmHg; и/или стойности на домашното ≥135 и/или ≥85 mmHg; и/или на амбулаторното налягане ≥130/80 mmHg (табл. 2). Изборът на тези стойности се базира на доказателствата от множество клинични изпитвания, че лечението на пациенти с такива стойности на АН е полезно и подобрява прогнозата, т.е. удължава преживяемостта. Една и съща класификация се използва независимо от възрастта (при млади хора, хора на средна възраст и по-стари хора).

АН обикновено варира в широки граници, поради което диагностиката на АХ не трябва да се базира на измервания извършени при еднократно посещение в лекарския кабинет, освен ако то не е значително повишено. При всички останали случаи (т.е. почти при всички пациенти) повторните измервания на АН при следващи посещения на лекарския кабинет е утвърдена стратегия за потвърждаване на постоянно повишеното АН. Броят на посещенията и интервалът между тях (няколко дни или седмици, до месеци) варира и е в обратна зависимост от тежестта на АХ. Използването на 24-часово амбулаторно мониториране на АН (АМАН, холтер за налягане) е алтернативна стратегия спрямо повторните измервания на офисното АН, скъсяваща драстично времето за потвърждаване на диагнозата.