Импеданскардиография (ИКГ)

Импеданскардиография (ИКГ)

Причините за артериалната хипертония (АХ) са много, но механизмите, по които се реализира високото артериално налягане (АН), са само четири:

• Повишена сърдечна честота – колкото по-висок е пулсът, толкова по-голям е минутният обем (количеството кръв изтласкано от сърцето за минута) и съответно АН е по-високо;

• Задръжка на течности – в една затворена система, каквато е кръвоносната, увеличи ли се обема на циркулиращата кръв, следва повишение на АН;

• Повишен контрактилитет на сърцето – колкото повече кръв изтласква сърцето, толкова по-високо е АН;

• Вазоконстрикция – свиването на малките кръвоносни съдове води до високо периферно съпротивление, повишение на АН и нарушение в кръвооросяването. Редица симптоми, като главоболие, умора и отпадналост, студени крайници може да се дължат именно на свиването на тези съдове. Някои антихипертензивни лекарства, които не са показани за съответния пациент също може да предизвикат нарушено кръвооросяване.


Индивидуалното съчетание на тези хемодинамични фактори, специфично за отделен пациент може да се установи чрез импеданскардиография (ИКГ). Изследването наподобява това при регистрация на ЕКГ. Необходимо е пациентът да е в пълен покой, като с два електрода поставени на крака и ръката се измерва промяната в ел. съпротивление на тялото с всеки удар на сърцето. Изследването продължава около 10 мин. Чрез ИКГ може да се открие кой е “виновния” механизъм, довел до АХ при отделния пациент и да се избере най-подходящия медикамент, който да действа само върху него.


По принцип, всяко антихипертензивно лекарство може да понижи в известна степен АН, но ако не е подбрано в съответствие на водещия патогенетичен механизъм редукцията е малка и има риск от поява на нежелани странични ефекти. Например, когато причина за повишаване на АН на даден пациент е задръжката на течности, най-подходящ при него е диуретикът. Ние бихме понижили налягането му и с друг медикамент, но ефектът ще е кратък и може да доведе до нежелани странични ефекти. И обратно, приложението на същия диуретик при друг пациент, който е без водна задръжка, няма да бъде добър избор. Той ще редуцира АН (обикновено недостатъчно), но за сметка на поява на странични ефекти. Пример за неподходящ избор е назначаването на бета-блокер при липса на показания за това. В този случай не са изключени нежелани ефекти като отпадналост, студени крайници, еректилна дисфункция, дължащи се на намаленото кръвооросяване в резултат на провокирания от бета-блокерите спазъм (свиване) на артериите. Тези примери демонстрират, че постигането на нормално АН не означава, че сме възстановили нормалната хемодинамика, където всички 4 механизми, участващи в контролирането на АН функционират оптимално. Това е идеята за приложението на ИКГ. Тя променя “правилата на играта” - стратегията на персонален избор на антихипертензивни медикаменти .


В този смисъл методът е уникален, даващ възможност лекарят да подбере най-удачния за дадения пациент антихипертензивен медикамент от възможните, т.е. да индивидуализира антихипертензивната терапия, нещо което до сега се реализира много трудно и рядко. Така изборът на медикамент се поставя на обективна научна основа и се избягва принципа „проба-грешка“. Това ускорява постигането на нормално АН, ограничава нежеланите лекарствени странични ефекти и осигурява по-добро качество на живот на пациентите. И не на последно място, спестява излишни разходи, ограничавайки закупуването на неподходящи лекарства и честата им смяна.