Резистентна хипертония

  • Начало
  • Артериално налягане/Резистентна хипертония

Резистентна хипертония

Хипертонията е резистентна, когато въпреки доброто придържане към терапията и спазване на здравословен начин на живот използването на три медикаменти (задължително диуретик, RAS блокер и калциев антагонист) приложени в оптимални дози не може да постигне контрол на офисното АН (<140/90 mmHg). За диагнозата трябва да се изключат псевдорезистентна хипертония (лошо придържане към предписаните лекарства, феномен на „бялата престилка“, недобра техника на измерване на офисното АН, нерационални комбинации от антихипертензивни лекарства) и вторични причини за хипертония. Потвърждаване на резистентността към лечението се извършва най-точно с 24-ч. измерване на АН. Често се оказва, че пациента е лекуван с неподходящи за него медикаменти, нерядко 7-8 на брой. След определяне точния патогенетичен механизъм, поддържащ хипертонията при индивидуалния пациент ненужните медикаменти могат да се премахнат и да се постигне контрол на АН само чрез 2-3 медикаменти, което не само води до подобряване на прогнозата, но и до по-добро качество на живот с по-малък брой лекарства и по-малко странични ефекти. Честотата на резистентната хипертония е около 10% от лекуваните пациенти. Резистентната хипертония е свързана с по-напреднала възраст (особено >75 години), мъжки пол, по-високи начални стойности на АН при поставяне на диагнозата, затлъстяване, диабет, атеросклеротична болест. Пациентите с резистентна хипертония имат по-висок риск от ранни сърдечно-съдови събития и увреда на прицелните органи (мозък, сърце, бъбреци, артериални съдове).